Някога, някога…В Една Незнайна Страна…В Една Незнайна Гора…на Една Немного Голяма Полянка живели две гъбки мухоморки –едната Розова Мухоморка, другата Светло Синя Мухоморка. Растели си те там на полянката, къпело ги слънце, валял ги дъжд, сприятелявали се с птички и животни, цветенца или други гъбки.Интересена била полянката и първонаално Синята и Розовата Мухоморки не се забелязвали дори…Един ден Розовата Мухоморка, която обичала да изследва всичко, забелзала Синята и се провикнала: „Ехей, искаш ли да станем приятели?“ Синята Мухоморка, първо изобщо не я чула, не я била забелязала, че гледала втренчено в другата посока, където донеотдавна имало една Червена Мухоморка, която била неговата истинска любима. Той така много обичал тази Червена Мухоморка. Синята Мухоморка безмерно страдала от внезапното й изчезване, за което никой нищо не видял. Та затова първоначално нямал никакъв интерес и желание да общува с тази Розовата Мухоморка –това бледо подобие на неговата любима. Но понеже нито неговата Червена Мухоморка не се появявала отново, нито се появявала някоя друга Червена, все пак, обърнал внимание на Розовата. Заприказвали се, станало му дори интересно, на моменти приятно. Розовата Мухоморка била бъбрива и дружелюбна, заразправяла му колко й е хубаво, че го има на поляната и дори,му казала, че го обича. Синята Мухоморка, в пристъп на слабост, също казал, че я обича и станала тя каквато стана…Розовата Мухоморка много й харесало всичко и особенно, когато Синята Мухоморка й казвала, че я обича…и почнала да иска още и още и още…Синята Мухоморка се изморила, тя си имала много други важни неща по поляната, включително да наблюдава за завръщането или поява на някоя истинска Червена Мухоморка…, така че Синята Мухоморка казала на Розовата:“ Виж вече ти казах, че те обичам и докато не ти кажа, че не те обичам, значи те обичам! Трябва да се упражняваш да се усещаш обичана. Така правят истинските мухоморки!“ Розовата Мухоморка се натъжила много, толкова хубаво й било да има да си бъбри с някой, да си казват, че се обичат и да се гледат и радват един на друг…но понеже не се чувствала истинска мухоморка, си рекла, че може би, наистина е така при истинските мухоморки, а тя много искала да стане по-истинска. Затова започнала да се упражнява –да не си говори със Синята Мухоморка и да се чувства обичана. Да не чака да й кажат, че я обичат и да се чувства обичана, защото вече и е било казано…неколкократно…“Щом не ми казва, че не е спрял да ме обича, значи ме обича…щом не ми е казал, че не ме обича значи ме обича…“ –повтаряла си Розовата Мухоморка в транс, без да спира….не говорели, не се гледали вече….Синята Мухоморка отново била вперила поглед в мястото на изчезването на Червената Мухоморка…
Един Елф не издържал, докато наблюдавал как Розовата Мухоморка се упражнява, грабнал я и й казал: „Ти не си за този свят, ела с мен в Приказния“.
И когато на Синята Мухоморка все пак й домъчняло за Розовата и я потърсил –тя била внезапно изчезнала и никой нищо не видял.
- Поисках Прегръдка
- Ти каза - Не Ме Притискай
- и Аз пуснах Програмата за Напускане
- Когато Боли - Не Мърдай
- само дишай
- поплачи истерично или тихо
- безнадеждно или просто от умора
- просто ти помни
- само дишай и
- не мърдай...
- Дишаш ли!?
Обичам те, Майко.....
За Всяка Раздяла си има протокол в любовта –
- - раздели със зверства и насилие
- - тихи, резултат от скука и носеши облекчение
- - драматични -за едната или двете страни
- - индивидуални
Ема, беше отделила време и си беше приготвила Един Пакет за Раздяла -за да може като дойде време да се разделят по Един Красив Драматичен Начин и да има Един Красив Вълнуващ Драматичен Запомнящ се Завършек.
Ема мисли за Красивия Край, а Вие?!!!!
Ако Нямате Време за Подготовка на Драматичен Прощален Пакет кликнете ТУК и наш служител ще се свържи с Вас, за да уточним и индивидуализираме Пакета за Раздяла по Ваш Вкус !
Поръчки до 33, този месец са с 30% отстъпка,
Поръчайте Вашият Пакет за Раздяла - Сега – КЛИКНИ ТУК.
И един слънчев ден, някаква сянка минала през поляната с Горската Къщичка, чуло се едно Бум-прас и нещо се строполило на поляната, по-точно би било да кажем - някой...
... ами, да не я ли познавате -Малката Горска Вещица, Стопанката на Къщичката...да, връщала се от едно Околосветско пътешествие, била приключенствала много, била имала много проблеми с метлата и подобни, затова доста време се била забавила ...
-Ехей -викнала Малката Вещица, - Здравей, Мила Къщичке, колко е хубаво да се завърнеш у дома!О, нещо не ми изглеждаш добре, какво се е случило?! Май не трябваше да те оставям за толкова много време!
.... Но понеже Къщичката не отговаряла, Малката Вещица се сетила за Магията за забравяне, която била направила преди да замине.
-Абра-кадабра -рекла тя и размахала вълшебната си причица. Къщичката заскърцала, заиздавала всякакви странни звучи...после я заляла една Прекрасна Топлина и Онова чувство за Важното Нещо-да, как била забравила нещо Толкова Важно -Ето я нейната Любима Вещица, с която бяха живели толкова векове заедно, как беше могла да я забрави...Топлината на огъня, мириса на билки и отвари, шепотът на магически думи и безкрайната любов на Вещицата към Къщичката като неин Единствен Дом и Място Винаги да се Прибира и Чувства Уютно и Безопасно...А Принцесата? Е, понякога имаме нужда от Красиви Сънища да не забравяме Напълно За Важните Неща.... Принцесата бе спасена, когато имаше нужда и после ... всеки знае, че Принцесите не живеят по горите – усмихнала се на себе си и Красивият Сън, Къщичката...
Къщичката отворила врата с щастливо проскърцване за поздрав...
Малката Вещица се впуснала с щаслив вик към Къщичката и се захванала да кърпи дупки и да я подрежда, пеейки щастливо за завръщането си у дома....
И Горската Къщичка засияла, разбирайки, че винаги е имала онова Важно Нещо -усещането, че е много, много Важна и Ценна за Някой...