Багажът е готов..... все още размислям, дали да не махна, сложа още нещо.....стоя, седя - не зная какво точно да правя...имам неща да довърша, но имам и време....вълнувам се....
чудя се...тревожа се....какво ли ще бъде.....с какво ще се справя...с какво няма да се справя.....бях решила да не се тревожа....ама не се получава някак си.....преди го можех...сега някак си не се получава....оставам задачи и отговорности и обичани хора у дома....знам, че трябва да се върна и да продължа.......и тогава ме връхлитат -ами ако не стане, ако нещо стане. ако.............преговарям си мъдрите мисли да се самоуспокоя.....повтарям си, че всичко е ок, ще бъде ок......и колкото повече си го повтарям, толкова повече се напрягам......за какво.....каквото е, това е......
Толкова се напъваш да "направиш" някои неща да се случат......уж водена от 15-то чувство :) по-голям крах едва ли си имала....толкова мъдрост оттече из мислите ти...и накрая какво -чувстваш се още по- нещастна и оплетена.....не можеш да предвидиш нещата....да плануваш хората в живота си -кой ще влезе, кой ще излезе.....Не можеш.....не се получава...
Трудно е да приемеш, че нямаш власт и контрол над случващото се в живота ти.....но факт е  -НЯМАШ. Дали го приемаш или не -няма значение....всъщност има ...има значение за гърча ти....не приемаш нещата и си говориш -как не би трябвало да се случват така, как заслужаваш нещо друго, как не може така и не е справедливо и не е честно и е гадно и НАИСТИНА Е МНОГО ГАДНО, ЧЕ ТИ СЕ СЛУЧВА ТОВА ТОЧНО ТАКА, а ти НЕ ГО ИСКАШ.....и се гърчиш неистово...ръмжиш, хапеш, повръщаш.....и ти е още по-гадно от това....и след това ...в края на краищата пак се примиряваш...щото няма къде да ходиш.....То Е ...и е това, което е...
Дали може без гърч?
Някои хора просто приемат нещата -леко и тихо...възхищавам им се...сякаш живеят без гърч...всичко изглежда гладко и мило...сякаш животът им е красив и друг...не като твоя гърчавия....да, сравнявам се с други, което засилва гърча....на моменти поне.....
Да, имах очаквания за днешния ден....хем толкова си говорих -как не трябва да имам очаквания...и се бях убедила, че нямам....ама явно съм много добра в самозаблудата....
затова се почувствах толкова вкисната сутринта...НЯМА ГО ОЧАКВАНОТО....:) да няма го и какво сега....ще се тръшкаш още ли? ще се самосъжаляваш пак ли? Може би обожавам да се самосъжалявам...опиващо е някак си...опияняващо да си представяш, че си толкова нещастен колкото никой на света....леле....Най-нещастаната Нещастница На Света....
и защо...защото нещата в живота й не стават по Плана и. Защото си мисли, че знае кое е най-добре и как да стане най-добре....и като не е така....обича да се тръшка....
И сега естествено трябва да завърша с поучителна мъдрост....нещо от рода да се науча да разчитам на плана на вселената....да се отворя за неочакваното, щото това е част от живота....и това да си жив....че не знеш кое в края на краищата е най-добре за теб...не знаеш как нещата ще се развият на-добре за теб.....и подобни...

Но тъгата остава...копнежът по нещото, което не се случва.....може би... може би за някои хора, това е силата, която ги дърпа напред... и нагоре.... Копнежът -да преживееш това, което не си преживял......Да искаш нещо толкова силно...че нищо друго да няма значение ....и да вървиш след това.....каквото и да е около теб...в този момент....Тъгата -от нея се отблъскваш....за отскок....към това, за което копнееш....и това е ...което те кара да се променяш ...всеки момент или когато му дойде времето....иначе....
не знам
предполагам някои хора сме просто такива - Никога Доволни От Това, Което Е
Винаги Копнеещи За Това, Което Нямат...
И Това Е, Което Ни Движи През Света....Това Е Което Ни Променя..
А май Промяната Е Същността На Живота...

Да...и нека да си пожелая Лек Път....

 Разбира се ...викам си и крещя, че нищо не се случва...че съм прикована в социалните си задължения....работа, семейство...хубавото време е вън, аз вътре...другите така, аз онака...изобщо каква съм страдалка...жива да ме оплачеш....

.... замислих се.....

че....да.....за страданието и страдащите по света и около нас, хора, които наистина имат причина да страдат....не просто, защото вънка е слънце, а ти си на работа....не  просто, защото не си на кеф, защото няма с кого да се сръфаш безотговорно....не просто защото всичко ти е наред, та чак ти става скучно......
да умират, истински страдат...и умират хора.....страдат до смърт...
разбирам ли го...
....
бих се нарекла лигла...
лигла, че страдам......защото нямам истинско  страдание ли?
чувствам се пренебрегната, че не ми е достатъчно трагично ли?

че не съм в центъра на някоя драма.....
?????
Това ли искам......????

Не
не 
не

Тогава се порадвай на всичко, което е ....
На слънцете, което огрява деня...навън..
На белотата на изкрящия сняг....навън...
На Синьото на небето и бялото на облаците.....през прозореца...
На шумовете на въвлечени в работата си хора....някой се смеее...
На бръмченето от нещо си в стаята...
На топлината в стаята .... прокрадваща се до мен....
усещането на клавиатурата през пръстите...черно и стабилно....

...... някъде под слънцето навън са всички твои любими хора...дишате един и същ въздух...грее ви едно и също слънце...обгръща ви едно и също небе.....
радвате се на едни и същи звезди....
.....
толкова просто е
толкова простичко,
ако спреш да се напъваш ...... толкова....      

 Само Споко...говоря си...повтарям....всичко ще премине...както толкова много пъти......но сега не мога.....напира да ме избуши...Вълната....
Искам Нещо Да Се Случи.....Точно Сега Точно В този Момент...
Нещо различно И Ново...
Не в работата ми нова задача или вест, че дете е болно...
искам точно в този момент знак и вест за чудесана на света...За Чудото Да Живееш...
Не искам да се примирявам с ежедневието на обикновен човек
аз съм необикновенна...
Някой беше казал, че всички обикновенни хора се мислят за необикновенни...
.....
Но мен ми трябва тръпка за Душата..
Имам нужда от разтрисащи емоциии..
От приключения...
любовни или не....най-добре и двете ....да има тръпка, да не знаеш какво е после...да е неочаквано вълнуващо и приказно красиво...малко или много страшно и после много силно... и после спокойно и разпуснато....и топло и уютно... 
да е с Хепи Енд....
Напрягам се още повече...задачите седят...не се свършват сами....вънка времето е приказка, макар и зимна.....
аз пиша и врещя наум...
кому е нужно това...
ами на мен
на мен ми е нужен прозорец и простор....
да пусна Душата си на разходка....до близката планина...и няколко по-далечни...
до морето, океана....
хайде, хайде ...работа те чака...
Налягай Си Парцалите....

 Само Споко...говоря си...повтарям....всичко ще премине...както толкова много пъти......но сега не мога.....напира да ме избуши...Вълната....
Искам Нещо Да Се Случи.....Точно Сега Точно В този Момент...
Нещо различно И Ново...
Не в работата ми нова задача или вест, че дете е болно...
искам точно в този момент знак и вест за чудесана на света...За Чудото Да Живееш...
Не искам да се примирявам с ежедневието на обикновен човек
аз съм необикновенна...
Някой беше казал, че всички обикновенни хора се мислят за необикновенни...
.....
Но мен ми трябва тръпка за Душата..
Имам нужда от разтрисащи емоциии..
От приключения...
любовни или не....най-добре и двете ....да има тръпка, да не знаеш какво е после...да е неочаквано вълнуващо и приказно красиво...малко или много страшно и после много силно... и после спокойно и разпуснато....и топло и уютно... 
да е с Хепи Енд....
Напрягам се още повече...задачите седят...не се свършват сами....вънка времето е приказка, макар и зимна.....
аз пиша и врещя наум...
кому е нужно това...
ами на мен
на мен ми е нужен прозорец и простор....
да пусна Душата си на разходка....до близката планина...и няколко по-далечни...
до морето, океана....
хайде, хайде ...работа те чака...
Налягай Си Парцалите....

 Така де, да си дойдем на думата...
Мога да пиша за всичко, да се оплаквам от всичко, да се радвам на всичко...., о, не се радвам на всичко....
Днес се чувствам като въртяна в центрифуга, убиствено прекрасният слънчев ден просто ме размазва -на работа съм, после в къщи задачи, които така и няма да свърша....
Толкова ми е тъпо и бясно и зле, че не се ориентирам откъде ми е така....
дам, някой ще каже - от възрастта...., друг, еми да, зимна депресия...еми да....трети, не си дисциплинирана, прахосваш си енергията....
По дяволите всички тези обяснения...
Не ми служат за нищо....не ми помагат, а напротив карат ме да се чувствам непоправимо развалена или прахосана завинаги безнадежно,,,,виновна и мразеща се....
И тук ще спра, някой да не ми вземе думата и ще кажа, може да се мразя много на моменти, но иначе по принцип много се обичам и мисля, че заслужавам любов в живота си  (обяснявам се някой да не ми издрънчи с банолността -ами ти кат не се обичаш, как друг да те обича, оди на терапия, курс - как да се обичаме, да се саморазвиваме...:)..... и говорим за любовта с мъже, на жени с мъже, не по-принцип, не за майчинската, не за духовната и световната ....
Мисля, че всичките ми проблеми идат от многото ми мислене по темата, но в момента си правя нещо като  хомеопатично лечение -в минимални и силно разредени дози даваме от това, което е причинило болестта -така де, образно да обясним....
Не че само мисля.....но това нещо Мисленето преобладава грандомански в живота ми и накъдето и да се обърна се сблъсквам с него....а какво остава за бедните мъже в живота ми, които имат щастието или нещастието да се забъркат с мен -ми те винаги ще се чувстват на заден план....освен когато ... , да....
Да, всъщност, затова повечето ми връзки могат да се определят като базирани на секса....нещо страшно липсва в тях....
Съвсем друго исках да пиша, гледай докъде я докарах.....интерсно е Кой Всъщност Докара Нещата До Тук...коя е Силата, която се приплъзна зад първоначалното намерение на Мисълта...и я отведе Някъде Другаде От Първоначалния Замисъл.....
Коя?Кой Си Ти?
Леле, колко Велико стана тук, направо открих Великите Тайни На Живота И Вселената..

Я да пробваме Друг Път....
Мислех си.....:) :) :) ...добре де, нищо...
мислех си, че съм ядосана на един човек...после открих, че не е само един....:)
Мразя неясноти
Мразя Неясни Неясноти, Ако са Ясни Неясноти -ок
или съм си го казвала и като Неопределената Неопределеност не ми понася, но ако е Определена Неопределеност -справям се добре....бях се опитала да го обясня на някой -не ме разбраха....сега пак
Това е като разликата между това да попиташ някой нещо и той да не ти отговари (Неопределена Неопределеност) и да попиташ някой нещо и той да каже имам нужда от един месец, за да реша как да ти отговоря....(разбира се, не коментираме, дали теб ще те грее какво е решил след един месец), Но Идеята е, че ти имаш Определена Неопределеност във втория случай и някак си има нишан как да го наместиш в схемите си (ако решиш да го оставиш)... Схеми, а ....Пак ли Великият Плановик се Промъкна задкулисно и тук

Направо съм изумена...

Да, знам каква е идеята...

Знам какво е да усещаш привличане, за което Няма Абслютно Никакво Логическо Обяснение...да слушаш Умрялата Мъдрост На Разума Денонощно..пиленето му до безкрай, защо този човек е неподходящ за теб....И Все Пак....

Да се оставиш Нещо, Което Е Много По-Силно  от Великия ти Разум, да те Води, да се отпуснеш и довериш, че всичко ще бъде ок...без напъни и клизми...без агония...без безкрайни сложни структури и планове...

Просто с много, много топлина и уют от нечие присъствие.....доверявайки се на слънцето, въздуха и вятъра... на синьото небе....и че всичко красиво си е просто естествено и не е нужно да се гърчиш и правиш всякакви стойки, за да се случи....

То просто се случва леко и тихо...като река...като вълна...като морски бриз...като солени морски пръски...бяла пяна и мирис на море...нежна топлина на ранно слънце....лъчезарността на ясно утро в слънчев ден....дъх на вятър.... със....
...Любов...

Ще ....... ли....

3/02/2015

 

Не знам

не знам дали ще помогне, но трябва да опитам…

Бясът вие по жилите ми, крие се в кръвоносните тунели, пристяга гърлото ми….

Знаем се :)

Но ми писна и искам да направя нещо друго….

Безумието на ръцете, посягащи към хляба….и всичко хлебно,сладко….сладко….

Искам сладко….забрави….забрави ли?

ръцете ми треперят, гърчове нанизват се един след друг в тресящо се от безумието тяло….искам това да спре…..

Ще търся някой да говоря …...ехоооо, хораааааа…..

ОРА-ОРА-ОРА…..

ехоооооо, приятели…..

ЛИ-ЛИ-ЛИ……

Няма Никой Нийде, зная…..ох, някой да ме заговори, да ми каже нещо, да ме разсее…..

Никой...Тихо е….в тишината Глас И Ехо….мои са и двете

Жива ли съм, мъртва ли съм, дет се мисли, че е жива…..кой да каже, Аз?

Аз? -вярвам ли си, вярвам ли си аз….

А вярвам ли на Други?

Пръстите се гърчат….конвулсия, след нея, втора, трета…

Искат да ми кажат нещо….

Забрави….стига с твойте тройни Тъпоти…..тихо е….и не знам….

Бясът на къде ще ме отведе….

Искам това да спре, не мога и не искам повече това….

Ха-ха-ха - все си го повтаряш това,

та това е част от играта,

и Ти Го Знаеш Това……

……………….

Добре…..

до тук -казал падащият от 11-тия етаж, докато прелитал поктай 8 -ия...

Сега Чети, Чети Написаното….е?

Ами определено се успокоявам -веднъж, докато пиша и после, много пъти, докато си го чета...има някаква музика и ритъм в думите, чувам си гласа в тях,,,,звучат в главатя ми ясно и силно и въздействащо...сякаш ги чувам от някой друг...и са като песен, мелодия, която обвива душата ми, сваля температурата и оставя прохлада….и изтощение, но приятно…..

Дали не се появи нещо във света, което да размести пространството и да промени сцената, действащите герои….да, проверка -ФБ :) -Нищо Ново Продължаваме Да Чакаме Промяната В Света…..:)

Ами….да, доскоро и аз мислех, че мога да променя света, първо мислех и вярвах, че мога да променя Светът и правех неща, после мислех и вярвах, че мога да променя света си и правех неща…..после само правех неща, променяйки се уж в света…..после само вярвах, само мислех….че се променя...

сега вече ми е все тая….

или поне сега…

…..

Една Приятелка Се Обади…

И Се Посмяхме…..