Някога, някога…В Една Незнайна Страна…В Една Незнайна Гора…на Една Немного Голяма Полянка живели две гъбки мухоморки –едната Розова Мухоморка, другата Светло Синя Мухоморка. Растели си те там на полянката, къпело ги слънце, валял ги дъжд, сприятелявали се с птички и животни, цветенца или други гъбки.Интересена била полянката и първонаално Синята и Розовата Мухоморки не се забелязвали дори…Един ден Розовата Мухоморка, която обичала да изследва всичко, забелзала Синята и се провикнала: „Ехей, искаш ли да станем приятели?“ Синята Мухоморка, първо изобщо не я чула, не я била забелязала, че гледала втренчено в другата посока, където донеотдавна имало една Червена Мухоморка, която била неговата истинска любима. Той така много обичал тази Червена Мухоморка. Синята Мухоморка безмерно страдала от внезапното й изчезване, за което никой нищо не видял. Та затова първоначално нямал никакъв интерес и желание да общува с тази Розовата Мухоморка –това бледо подобие на неговата любима. Но понеже нито неговата Червена Мухоморка не се появявала отново, нито се появявала някоя друга Червена, все пак, обърнал внимание на Розовата. Заприказвали се, станало му дори интересно, на моменти приятно. Розовата Мухоморка била бъбрива и дружелюбна, заразправяла му колко й е хубаво, че го има на поляната и дори,му казала, че го обича. Синята Мухоморка, в пристъп на слабост, също казал, че я обича и  станала тя каквато стана…Розовата Мухоморка много й харесало всичко и особенно, когато Синята Мухоморка й казвала, че я обича…и почнала да иска още и още и още…Синята Мухоморка се изморила, тя си имала много други важни неща по поляната, включително да наблюдава за завръщането или поява на някоя истинска Червена Мухоморка…, така че Синята Мухоморка казала на Розовата:“ Виж вече ти казах, че те обичам и докато не ти кажа, че не те обичам, значи те обичам! Трябва да се упражняваш да се усещаш обичана. Така правят истинските мухоморки!“ Розовата Мухоморка се натъжила много, толкова хубаво й било да има да си бъбри с някой, да си казват, че се обичат и да се гледат и радват един на друг…но понеже не се чувствала истинска мухоморка, си рекла, че може би, наистина е така при истинските мухоморки, а тя много искала да стане по-истинска. Затова започнала да се упражнява –да не си говори със Синята Мухоморка и да се чувства обичана. Да не чака да й кажат, че я обичат и да се чувства обичана, защото вече и е било казано…неколкократно…“Щом не ми казва, че не е спрял да ме обича, значи ме обича…щом не ми е казал, че не ме обича значи ме обича…“ –повтаряла си Розовата Мухоморка в транс, без да спира….не говорели, не се гледали вече….Синята Мухоморка отново била вперила поглед в мястото на изчезването на Червената Мухоморка…

Един Елф не издържал, докато наблюдавал как Розовата Мухоморка се упражнява, грабнал я и й казал: „Ти не си за този свят, ела с мен в Приказния“.

И когато на Синята Мухоморка все пак й домъчняло за Розовата и я потърсил –тя била внезапно изчезнала и никой нищо не видял.