Дъжд... Обожавам ромона на дъжда по стрехите...сиво и мързеливо е и прекрасно, ако се случиш да останеш у дома...в такъв ден...има сивота, някаква носталгия, но и умиротвореност...в такива дни няма нужда да бързаш да завладяваш света...всичко е тихо някак, спокойно... отмерено, заспиващо...времето може да спре и просто да бъдеш - е съвсем истинско...не е ден, за наваксване, дори и да не си болен у дома, е добре просто да оставиш ромона да те води....можех да направя това или онова, може би... но ще се загубите с Дъжда и Силата му - простичко да бъдеш във света...