И  един слънчев ден, някаква сянка минала през поляната с Горската Къщичка, чуло се едно Бум-прас и нещо се строполило на поляната, по-точно би било да кажем - някой...

... ами, да не я ли познавате -Малката Горска Вещица, Стопанката на Къщичката...да, връщала се от едно Околосветско пътешествие, била приключенствала много, била имала много проблеми с метлата и подобни, затова доста време се била забавила ...

-Ехей -викнала Малката Вещица, - Здравей, Мила Къщичке, колко е хубаво да се завърнеш у дома!О, нещо не ми изглеждаш добре, какво се е случило?! Май не трябваше да те оставям за толкова много време!

         .... Но понеже Къщичката не отговаряла, Малката Вещица се сетила за Магията за забравяне, която била направила преди да замине.

-Абра-кадабра -рекла тя и размахала вълшебната си причица. Къщичката заскърцала, заиздавала всякакви странни звучи...после я заляла една Прекрасна Топлина и Онова чувство за Важното Нещо-да, как била забравила нещо Толкова Важно -Ето я нейната Любима Вещица, с която бяха живели толкова векове заедно, как беше могла да я забрави...Топлината на огъня, мириса на билки и отвари, шепотът на магически думи и безкрайната любов на Вещицата към Къщичката като неин Единствен Дом и Място Винаги да се Прибира и Чувства Уютно и Безопасно...А Принцесата? Е, понякога имаме нужда от Красиви Сънища да не забравяме Напълно За Важните Неща....  Принцесата бе спасена, когато имаше нужда и после ... всеки знае, че Принцесите не живеят по горите – усмихнала се на себе си и Красивият Сън, Къщичката...

Къщичката отворила врата с щастливо проскърцване за поздрав...

Малката Вещица се впуснала с щаслив вик към Къщичката и се захванала да кърпи дупки и да я подрежда, пеейки щастливо за завръщането си у дома....

И Горската Къщичка засияла, разбирайки, че винаги е имала онова Важно Нещо -усещането, че е много, много Важна и Ценна за Някой...